Трите смъртни гряха на печатния дизайн

Jonathan Cutrell описва в публикацията си в fuelyourcreativity.com кои са трите смъртни гряха на дизайна на печатни материали. Имайте предвид, че текстът е насочен към начинаещите предпечатари и дизайнери на печатни материали и обхваща само най-основните аспекти на проблемите.

Всики сме имали неприятни случки с брошури, създадени с помощта на Word Art (или малко по-приятните Pages).  „Дизайнерът“ (ще го наричаме Лари) сияе от щасти каято вижда как оформения му като арка, деформиран, искрящ текст прави дупки в ръцете ви. Няма да направите такава грешка, нали? Разбира се, че не. Вие сте опитен дизайнер, нали?

Правилно. Точно така казва Лари.

Някои от най-добрите дизайнери са допускали елементарни грешки, когато са създавали продукти за печат. Очевидно, не говорим само за WordArt. Говорим за дизайн, който изглежда прекрасно на екрана, но е сравним с най-добрите постижения на Лари, когато се отпечата. Тук можете да видите някои от най-често срещаните грешки, които много дизайнери допускат поради незнание, когато пристъпят в света на печата.

1. Работа в RGB


CMYK цветово пространство


RGB цветово пространство

Проблемът

Важно е да знаете, че печатните машини имат очи. Е… нещо подобно. Пресите възпроизвеждат информация, която им е изпратена от софтуерно приложение или устройство. Това приложение или устройство използва определен език, наречен цветово пространство. Машината тълкува информацията, която получава и след това я печата. Затова, да кажем, че вашият Macbook Pro и CS4 говорят на испански, но машината, на която печатате, говори английски и дава най-доброто от себе си, за да го преведе. Въпреки факта, че печатната машина може да е учила испански в гимназията, тя все пак не знае всяка дума в речника.

Решението

За щастие, решението на този проблем е сравнително лесно. При създаването на нов документ във Photoshop и Illustrator, имате избор дали да работите в RGB или CMYK. Изберете CMYK, ако дизайнът ви е предназначен за света на печата.

Photoshop print settings
Настройки на Photoshop за печатен дизайн

Накратко за цветовите пространства

Без да навлизаме в подробности, RGB се отнася до две различни цветови гами (sRGB и Adobe RGB). И двата са базирани на начина, по който смесването на светлината създава цветове. Червената, зелена и синя светлина теоретично при смесването си могат да създадат всеки цвят от видимия спектър. Ако се смесят 100% от всеки, резултатът е бяло, ако липсват изцяло се получава черно или липса на светлина.

От друга страна, CMYK цветовия модел е на основата на смесването на четири цвята (циан, магента, жълто и “key” (ключов0, стар печатарски термин за черното). Този модел теоретично също може да възпроизведе всеки цвят. Неутралното бяло платно за този модел е хартията.

За съжаление, има цветове, които не могат да бъдат възпроизведени в CMYK гамата, които съществуват в RGB, най-вече ярки цветове, основно в зоната на циана. Тук възникват проблемите. Казано просто, RGB говори испански по-добре отCMYK. Има тонове литература за управлението на цветовете, както в мрежата, така и отпечатана.

2. Забравяне на употребата на „бъркано черно

Проблемът

Ако има непростим грях, трябва да е този. Отново, имате нужда от елементарно разбиране на CMYK. Печатната машина взима информацията по CMYK, която й е изпратена и разпределя мастилото според нея. Стойностите по CMYK са четири числа между едно и сто, които описват количеството на всяко от мастилата, смесени, за постигнат желания цвят. Следователно, веднага ще се досетите, че k=100 ще значи черно, нали?


Така казва Лари

K=100 се отпечатва в тъмно сиво, определено не е черно

Решението

Отново, лесно решение  използвайте „бъркано черно“. То съдържа в себе си и циан, магента и/или жълто, за да потъмни 100% Key. Има много различни мнения кой е най-добрият вариант, но има два основни вида – топло и студено. Общоприетите стойности са (в последователност CMY) са 70, 50, 30 (известно като  “дизайнерско черно”), 60, 40, 40 (студено черно) и 40, 60, 40, (топло черно). Всички те са смесени с k=100.

Според някои хора стойност на циана от 40 и на черното от 100 изглеждат достатъчно добре. Идеята е да допълните черното си, за да го направите… черно.

НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ бъркано черно за дребни текстове, заради непълното съвпадане на цветовете при печат (лекото им изместване едно спрямо друго). Това ще направи текста ви нечетивен, а никой не иска това. Като правило за черния текст се използва k=100.

Още един трик: Ако текстът ви е достатъчно голям, за да използвате бъркано черно, но се притеснявате  от прозиране на другите цветове, задайте му контур от .5 или 1 пункт с цвят k=100. Това ще реши проблемите с регистъра на машината. Имайте предвид, че контура трябва да бъде от вътрешната страна на буквата, за да не се променят очертанията на буквите.

3. Употреба на погрешна разделителна способност

Изображенията с ниска резолюция изглеждат пикселизирани на екран и при печат
Използването на висока резолюция гарантира, че изображенията ще са ясни

Проблемът

Използването на грешна резолюция в работата ви може да определи какъв ще е крайния резултат. Важно е да знаете какво е предназначението на работата ви, за да можете да създадете дизайна си с правилната разделителна способност. Повечето печатници работят с резолюция от около 300dpi (точки на инч), някои дори използват 600dpi или по-висока. Резолюцията на мониторите е 72ppi (пиксела на инч), такава е и стойността по подразбиране за сокумент в Photoshop и Illustrator в RGB режим.

Няколко неща, на които да обърнете внимание…

Нека поговорим за някои основни разлики между dpi и ppi и после да решим кое е най-добро за употреба в различните проекти.

Казано просто, пикселите са квадратни и формират изображението на екрана, а точките са… точки и се отпечатват на хартия. Всяка точка се състои само от един цвят. Очевидно, колкото повече точки на инч имате, толкова повече детайли ще има картинката ви и толкова по-ясна ще бъде. Важно е да работите с 300ppi, така че, когато печатате на принтер с 300 dpi всеки пиксел ще се отпечата като точка. Не е проблем да работите и с по-висока резолюция, но внимавайте, ако тя пада под 300ppi.

Решението

Освен ако не работите по огромен проект, магическото число за печатния дизайн е… познахте го, 300dpi. В общи линии, всичко, което можете да държите в ръцете си трябва да бъде работено с 300dpi или повече. Важно е да имате предвид, че можете да намалите разделителната способност, но не и да я увеличите (ако работите с растерни елементи). Затова, до момента в който компютърът ви може да се справи с това, е добре да работите с 300 dpi или мамксимума за определената машина.

Краят

Има още милион грешки, които можете да допуснете в подготовката на файлове за печат, но това са най-разпространените грехове.

Последен съвет: за да избегнете грешките, винаги правете проби на проектите си за печат, дори ако ви струват малко повече.

Повече за начина на пдоготовка на файлове за печат можете да научите тук и тук.

С пожелание за безгрешна сряда,

Мартин

Advertisements

One Comment Add yours

  1. Bulged каза:

    Reblogged this on Булгед Помощник за дигитален печат, дизайн, полиграфия и технологии and commented:

    Доста старо, но все още изключително актуално.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s